Блог8 мин четене
Презентация или онлайн академия: защо новите служители забравят обучението
Новият колега изслушва презентацията, кима и след седмица пита същото. Това не е мързел, а начинът, по който работи паметта. Ето какво показват изследванията и какво да промените в обучението.
Дамяна и Екатерина, основателки на ONBO ·
Какво е кривата на забравянето
В края на XIX век немският психолог Херман Ебингхаус учи наизуст списъци от безсмислени срички и измерва колко бързо ги забравя. Резултатът е крива: забравянето е най-стръмно веднага след ученето и после се забавя. През 2015 г. Яп Мюре и Йоери Дрос от Амстердамския университет повтарят експеримента и получават почти същата крива. Най-много се губи в първите часове и дни.
Важна уговорка: популярните числа от типа „забравяме 70% за 24 часа“ не са универсални. Колко точно се забравя зависи от материала. Смисленото и свързаното с реална работа се помни по-добре от безсмислени срички. Но посоката е една и съща: без повторение знанието избледнява бързо.
Защо презентацията не работи за нови служители
- Твърде много наведнъж. Сто слайда в един ден претоварват паметта и повечето детайли се губят още същата седмица.
- Еднократно. Презентацията се показва веднъж, а повторението, което задържа знанието, липсва.
- Пасивно. Слушането и препрочитането създават усещане „знам това“, което рядко издържа на реална ситуация.
- Без проверка. Никой, нито мениджърът, нито самият служител, не знае какво е научено.
- Трудно се намира после. Когато ситуацията дойде на живо, слайд 47 рядко е подръка.
Три принципа, които помагат знанието да остане
1. Кратки уроци
Изследване на 6,9 милиона гледания на видео уроци в платформата edX (Guo, Kim и Rubin, 2014) показва, че по-кратките видеа задържат вниманието по-добре. Авторите препоръчват уроците да се разделят на части под 6 минути. Затова ние правим уроци от 3 до 5 минути: един урок, една идея.
2. Повторение, разпределено във времето
Мета-анализ на 317 експеримента (Cepeda и колеги, 2006) потвърждава т.нар. ефект на разпределеното учене: материал, повторен на интервали, се помни по-дълго, отколкото ако се учи наведнъж. Колкото по-дълго трябва да се помни нещо, толкова по-дълги могат да са паузите между повторенията. На практика това значи кратък урок днес, връщане към него след няколко дни и проверка след седмица.
3. Проверка, при която човек сам си припомня
Roediger и Karpicke (2006) дават на студенти кратки научни текстове. Едните четат текста четири пъти. Другите го четат веднъж и после три пъти записват каквото си спомнят. Пет минути след ученето препрочиталите помнят повече: 83% срещу 71%. Седмица по-късно картината се обръща: тези, които са си припомняли, помнят 61%, а препрочиталите 40%.
Изводът за обучението на нови служители: усещането, че презентацията е минала добре, лъже. Истинският резултат се вижда след седмица, а тестът не само проверява знанието, той го затвърждава.
Презентация срещу онлайн академия
| Презентация | Онлайн академия | |
|---|---|---|
| Обем наведнъж | Десетки слайдове за един ден | Уроци от 3–5 минути, по един на тема |
| Повторение | Обикновено няма | Връщане към уроците, когато е нужно |
| Проверка | Рядко | Тест след всеки модул |
| Как се учи | Слушане и четене | Карти, потоци, упражнения |
| Достъп после | Файл, който трудно се намира | На телефона, по всяко време |
| Кой знае какво е научено | Никой | Мениджърът вижда отчет |
| Всеки следващ нов служител | Ново представяне от мениджъра | Академията вече е готова |
Как да превърнете презентацията в онлайн академия: 5 стъпки
- Съберете каквото имате: презентации, документи, процедури и знанията на хората, които днес обучават новите.
- Разделете го на модули и уроци. Един урок носи една идея и трае 3–5 минути.
- Изберете формат за всеки урок: карти, които се обръщат, поток стъпка по стъпка, кратко видео или упражнение с избор на отговор.
- Добавете проверка след всеки модул, например 5 въпроса, от които трябват 4 верни, за да продължи човек нататък.
- Пуснете академията и следете отчета. Там, където хората грешат, урокът има нужда от подобрение.
Пример: слайд 12 срещу урок 1.1
Изображението горе е пример от нашата демо академия за застрахователен брокер. Вляво е слайд 12 от фирмена презентация: три колони гъст текст и бележка „тук да има примери и картинки!!“. Вдясно е същото знание като урок 1.1: три карти за основните полици, които новият брокер обръща, за да види какво да каже на клиента. Съдържанието е същото, но вече се учи, вместо само да се чете. Как изглежда цяла академия, вижте в случая на Titan Properties, а как да планирате първия месец на новия служител, в статията 30-дневен план за онбординг.
Често задавани въпроси
Колко бързо забравяме новата информация?
Най-бързо в първите часове и дни след ученето. Колко точно зависи от материала, но без повторение голяма част от детайлите се губят до седмица.
Колко дълъг трябва да е един урок?
Достатъчно кратък, за да носи една идея. Изследване на видео уроци в edX препоръчва части под 6 минути; ние правим уроците от 3 до 5 минути.
Защо тестът помага да запомним?
Защото кара човека сам да извади информацията от паметта си. Това затвърждава знанието повече от препрочитането. В психологията това се нарича ефект на тестването.
Трябва ли да пишем всичко отначало, за да направим онлайн академия?
Не. Обикновено се тръгва от съществуващите презентации и документи: съдържанието се подрежда в модули и се превръща в кратки интерактивни уроци с проверки.
Каква е разликата между LMS и онлайн академия?
LMS (система за управление на обучението) е платформата. Онлайн академията е самото обучение: модулите, уроците, проверките и отчетът, направени за вашата компания. Важното е съдържанието да е подредено за вашите хора; платформата е второстепенна.
Източници
- Ebbinghaus, H. (1885). Über das Gedächtnis. Leipzig: Duncker & Humblot.
- Murre, J. M. J., & Dros, J. (2015). Replication and Analysis of Ebbinghaus’ Forgetting Curve. PLOS ONE, 10(7), e0120644.
- Guo, P. J., Kim, J., & Rubin, R. (2014). How video production affects student engagement: An empirical study of MOOC videos. Proceedings of Learning @ Scale 2014, 41–50.
- Cepeda, N. J., Pashler, H., Vul, E., Wixted, J. T., & Rohrer, D. (2006). Distributed practice in verbal recall tasks: A review and quantitative synthesis. Psychological Bulletin, 132(3), 354–380.
- Roediger, H. L., & Karpicke, J. D. (2006). Test-enhanced learning: Taking memory tests improves long-term retention. Psychological Science, 17(3), 249–255.